Mark (5/16)

← Mark (5/16) →

И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.

А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.

Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,

защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.

Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.

И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!

Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.

И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.

10.

И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

11.

А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.

12.

И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13.

Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.

14.

А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15.

И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.

16.

И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.

17.

А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.

18.

А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19.

Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.

20.

И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.

21.

Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.

22.

Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му

23.

и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24.

И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.

25.

И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

26.

и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,

27.

като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28.

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29.

И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30.

А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31.

Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?

32.

Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

33.

А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.

34.

А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

35.

Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

36.

Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.

37.

И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

38.

И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.

39.

И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.

40.

А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.

41.

И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!

42.

И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.

43.

А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.

← Mark (5/16) →