Luke (9/24)

← Luke (9/24) →

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.

И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.

И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал.

И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10.

И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.

11.

А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

12.

И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

13.

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.

14.

Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15.

Те направиха така и накараха всички да насядат.

16.

А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.

17.

И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.

18.

И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?

19.

А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.

20.

Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.

21.

А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:

22.

Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

23.

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.

25.

Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26.

Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.

27.

А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

28.

И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

29.

И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

30.

И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

31.

които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32.

А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33.

И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.

34.

И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.

35.

И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

36.

И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

37.

И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.

38.

И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.

39.

И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.

40.

Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41.

Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

42.

И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

43.

И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:

44.

Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45.

Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.

46.

И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.

47.

А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

48.

Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

49.

А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.

50.

А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.

51.

И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.

52.

И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53.

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54.

Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?

55.

А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).

56.

И отидоха в друго село.

57.

А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!

58.

Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

59.

А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60.

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.

61.

Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62.

А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.

← Luke (9/24) →