← Luke (8/24) → |
1. | Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици |
2. | и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона; |
3. | Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си. |
4. | А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча: |
5. | Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха. |
6. | А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. |
7. | Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха. |
8. | А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. |
9. | А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. |
10. | Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират. |
11. | А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово. |
12. | А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. |
13. | Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. |
14. | Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод. |
15. | А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. |
16. | И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. |
17. | Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве. |
18. | Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. |
19. | И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. |
20. | И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят. |
21. | А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. |
22. | А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. |
23. | А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. |
24. | И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. |
25. | А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? |
26. | И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея. |
27. | А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. |
28. | Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи. |
29. | Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините. |
30. | Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони. |
31. | И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната. |
32. | А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. |
33. | И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. |
34. | А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата. |
35. | И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха. |
36. | И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони. |
37. | Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна. |
38. | А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза: |
39. | Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус. |
40. | А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха. |
41. | И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му; |
42. | защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше. |
43. | И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, |
44. | се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана. |
45. | А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?) |
46. | Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила. |
47. | И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла. |
48. | А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. |
49. | Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. |
50. | А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави. |
51. | И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. |
52. | И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи. |
53. | А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. |
54. | Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! |
55. | И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде. |
56. | И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото. |
← Luke (8/24) → |