Luke (6/24)

← Luke (6/24) →

И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

10.

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

11.

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

12.

През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13.

А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14.

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

15.

Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

16.

Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

17.

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18.

и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

19.

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

20.

И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

21.

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

22.

Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

23.

Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

24.

Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

25.

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

26.

Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27.

Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

28.

благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

29.

На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30.

Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

31.

И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

32.

Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

33.

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34.

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

35.

Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36.

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38.

давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39.

Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

40.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

41.

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

42.

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

43.

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

44.

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

46.

И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

47.

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48.

Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

49.

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

← Luke (6/24) →