← Luke (22/24) → |
1. | И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. |
2. | И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. |
3. | Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; |
4. | и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. |
5. | И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. |
6. | И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. |
7. | И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. |
8. | И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. |
9. | А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? |
10. | А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, |
11. | и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? |
12. | И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. |
13. | И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. |
14. | И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. |
15. | И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, |
16. | защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство. |
17. | И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, |
18. | защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. |
19. | И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. |
20. | Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. |
21. | Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. |
22. | Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! |
23. | И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. |
24. | Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. |
25. | А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. |
26. | Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. |
27. | Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. |
28. | А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. |
29. | Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – |
30. | да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. |
31. | (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито, |
32. | но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. |
33. | Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. |
34. | А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато ти три пъти не се отречеш, че Ме познаваш. |
35. | И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. |
36. | И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, |
37. | защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: ?И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. |
38. | И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. |
39. | И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. |
40. | И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. |
41. | И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: |
42. | Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. |
43. | И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. |
44. | И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. |
45. | И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб, и им каза: |
46. | Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. |
47. | Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. |
48. | А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? |
49. | И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? |
50. | И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. |
51. | Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. |
52. | А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? |
53. | Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. |
54. | И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. |
55. | И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. |
56. | И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. |
57. | А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. |
58. | След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. |
59. | И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. |
60. | А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. |
61. | И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. |
62. | И като излезе навън, плака горко. |
63. | А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, |
64. | и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? |
65. | И много други хули изговориха против Него. |
66. | А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: |
67. | Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; |
68. | и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. |
69. | Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. |
70. | И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. |
71. | А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му! |
← Luke (22/24) → |