←  Luke (18/24)  →
1. Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:
2. В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.
3. В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!
4. Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,
5. пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.
6. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
7. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?
8. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
9. Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
10. Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.
11. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.
12. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
13. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.
14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.
15. Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.
16. Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
17. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
18. И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?
19. А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.
20. Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“
21. А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22. Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
23. А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.
24. И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26. А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?
27. А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.
28. А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29. А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,
30. и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.
31. И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,
32. защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33. и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34. Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.
35. А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36. И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37. И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.
38. Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
39. А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
40. И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:
41. Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.
42. Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.
43. И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.
←  Luke (18/24)  →