Luke (15/24)

← Luke (15/24) →

А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях!

И Той им разказа тази притча:

Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

И като я намери, я вдига на рамената си радостен.

И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.

Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10.

Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11.

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12.

И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.

13.

И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.

14.

А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.

15.

И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

16.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.

17.

А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!

18.

Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;

19.

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20.

И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

21.

А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22.

Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;

23.

и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,

24.

защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25.

А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26.

И повика един от слугите и попита какво е това.

27.

А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28.

И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.

29.

А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;

30.

а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.

31.

А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32.

Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

← Luke (15/24) →