Luke (12/24)

← Luke (12/24) →

Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие.

Няма нищо скрито, което няма да се открие, и тайно, което няма да се узнае.

Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.

А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.

Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.

Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.

Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.

И казвам ви: Всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

но ако се отрече някой от Мен пред хората, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели.

10.

И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

11.

И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12.

Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.

13.

И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.

14.

А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил да съдя или деля между вас?

15.

И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16.

И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17.

И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.

18.

И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19.

И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.

20.

А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

21.

Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога.

22.

Каза още на учениците Си: Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете.

23.

Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото.

24.

Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!

25.

И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?

26.

И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?

27.

Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.

28.

И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!

29.

И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни;

30.

защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.

31.

Но търсете (Божието) царство и (всичко) това ще ви се прибави.

32.

Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.

33.

Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.

34.

Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35.

Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви — запалени;

36.

и самите вие да приличате на хора, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37.

Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38.

И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги.

39.

Но това да знаете, че ако домакинът знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата.

40.

Бъдете и вие готови; защото в час, когато не го мислите, Човешкият Син ще дойде.

41.

Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тази притча, или на всичките?

42.

Господ каза: И така, кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, за да им дава навреме определената храна?

43.

Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

44.

Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45.

Но ако онзи слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави; и започне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се напива,

46.

то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го посече, ще определи неговата участ с невярващите.

47.

И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е бил готов и не е постъпил по волята му, много ще бъде бит.

48.

А онзи, които не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква.

49.

Огън дойдох да хвърля на земята и как искам да се беше вече запалил!

50.

Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя, и колко се измъчвам, докато то се извърши!

51.

Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, – казвам ви, – а по-скоро разделение.

52.

Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима.

53.

Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.

54.

Каза още на множествата: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали; и така става.

55.

И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега; и става.

56.

Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да прецените, а това време как не знаете да прецените?

57.

А защо от само себе си не съдите кое е право?

58.

Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се освободиш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

59.

Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и най-последната лепта.

← Luke (12/24) →