Luke (11/24)

← Luke (11/24) →

И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.

А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче (наш, който си на небесата), да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство, (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята);

давай ни всеки ден всекидневния ни хляб;

и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, (а ни избави от лукавия).

И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба,

понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;

и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;

казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва.

И Аз ви казвам: искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.

10.

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11.

И кой е онзи баща между вас, който, ако син му му поиска хляб, ще му даде камък; или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба;

12.

или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

13.

И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Свети Дух на онези, които Го молят!

14.

Веднъж Той изгони един ням демон; и като излезе демонът, немият проговори и множествата се учудиха.

15.

А някои от тях казаха: Чрез началника на демоните, Веелзевул, изгонва демоните.

16.

А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

17.

Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и дом, разделен сам против себе си, пада.

18.

Също така, ако Сатана се раздели сам против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам демоните чрез Веелзевул.

19.

И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам демоните, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

20.

Но ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, то Божието царство е дошло до вас.

21.

Когато силният въоръжен пази двора си, имотът му е в безопасност.

22.

Но когато един по-силен от него го нападне и му надвие, му взема всичкото оръжие, на което се е надявал, и разделя каквото грабне от него.

23.

Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира заедно с Мен, той разпилява.

24.

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.

25.

И като дойде, намира я пометена и украсена.

26.

Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.

27.

Когато говореше това, една жена от множеството издигна глас и Му каза: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

28.

А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят.

29.

А когато множествата се събираха около Него, започна да казва: Това поколение е зло поколение. Иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона.

30.

Защото, както Йона стана знамение за ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за това поколение.

31.

Южната царица ще се яви на съда с мъжете от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.

32.

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.

33.

Никой, като запали светило, не го слага на скрито място, нито под шиника, а на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

34.

Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, цялото ти тяло е осветено; а когато е зло, и тялото ти е в мрак.

35.

Затова внимавай, да не би светлината в теб да е тъмнина.

36.

Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си.

37.

Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна да яде.

38.

А фарисеят се учуди, като видя, че Той не се изми първо преди обяда.

39.

Но Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външността на чашата и паницата, а вътрешността ви е пълна с грабеж и злина.

40.

Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41.

По-добре давайте милостиня от това, което е в сърцето; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42.

Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.

43.

Горко на вас, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44.

Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото сте като гробове, които не личат, така че хората, които ходят по тях, не знаят.

45.

И един от законниците в отговор Му каза: Учителю, като казваш това, и нас обиждаш.

46.

А Той каза: Горко и на вас, законниците! Защото товарите хората с бремена, които тежко се носят; а вие самите даже с един пръст не се допирате до бремената.

47.

Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48.

И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49.

Затова и Божията премъдрост каза: Ще им изпращам пророци и апостоли; и някои от тях ще убият и изгонят,

50.

за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света –

51.

от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и дома. Да, казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52.

Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на познанието: сами вие не влязохте и на тези, които искат да влязат, попречихте.

53.

И като излезе оттам, книжниците и фарисеите започнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54.

като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му, за което да Го обвинят.

← Luke (11/24) →