← Leviticus (6/27) → |
1. | И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: |
2. | Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, |
3. | или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши, |
4. | тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил, |
5. | или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи. |
6. | И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина. |
7. | И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен. |
8. | И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: |
9. | Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него. |
10. | Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара. |
11. | Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. |
12. | А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви. |
13. | Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва. |
14. | А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара. |
15. | И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен. |
16. | А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат. |
17. | Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято, както са жертвата за грях и жертвата за вина. |
18. | Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято. |
19. | И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: |
20. | Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер. |
21. | Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. |
22. | Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА. |
23. | Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде. |
24. | И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: |
25. | Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято. |
26. | Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане. |
27. | Всичко, което се допре до месото й, ще бъде свято. И ако някоя дреха се опръска от кръвта й, опръсканото да се изпере на свято място. |
28. | И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода. |
29. | Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея; тя е пресвята. |
30. | Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън. |
← Leviticus (6/27) → |