Leviticus (13/27)

← Leviticus (13/27) →

И ГОСПОД говори на Мойсей и на Аарон и каза:

Когато човек има по кожата на тялото си отток или лишей, или светло петно и се обърне на рана от проказа върху кожата на тялото му, тогава да се заведе при свещеника Аарон или при един от свещениците, синовете му.

И свещеникът да прегледа раната върху кожата на тялото: ако космите на раната са побелели и раната изглежда по-дълбока от кожата на тялото му, това е рана от проказа. И свещеникът, като го прегледа, да го обяви за нечист.

Но ако светлото петно върху кожата на тялото му е бяло и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и космите му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дни онзи, който има раната.

И на седмия ден свещеникът да го прегледа, и ето, ако види, че раната е в застой и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дни.

И на седмия ден свещеникът пак да го прегледа, и ето, ако раната е завехнала и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е лишей; болният да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

Но ако лишеят се разпростре много по кожата, след като той се е явил пред свещеника за очистването си, трябва да се яви пак при свещеника.

И ако свещеникът го прегледа, и ето, лишеят се е разпрострял по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

Когато на човек се появи рана от проказа, да бъде заведен при свещеника.

10.

И свещеникът да прегледа, и ето, ако има бял отток на кожата и космите са побелели, и в оттока има живо месо,

11.

това е стара проказа по кожата на тялото му. Свещеникът да го обяви за нечист; да не го затваря, защото е нечист.

12.

Но ако проказата се е разпростряла много по кожата и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до краката му, докъдето могат да видят очите на свещеника,

13.

свещеникът да прегледа, и ето, ако проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния с раната за чист; понеже тя е цялата побеляла, той е чист.

14.

Но в деня, в който на него се появи живо месо, ще бъде нечист.

15.

Свещеникът, като види живото месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

16.

Но ако живото месо се промени и пак побелее, да дойде при свещеника.

17.

И свещеникът да го прегледа, и ето, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви болния с раната за чист; той е чист.

18.

Ако по тялото на някого, на кожата му, има цирей, който оздравее,

19.

и ако на мястото на цирея се появи бял отток, или светло бяло-червеникаво петно, да се покаже на свещеника.

20.

И свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата и космите му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

21.

Но ако свещеникът я прегледа и ето, в нея няма бели косми и не е по-дълбока от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дни,

22.

и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е рана.

23.

Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът да го обяви за чист.

24.

Или ако на кожата на тялото на някого има място, изгорено от огън, и заздравялото на изгореното стане светло бяло-червеникаво или бяло петно,

25.

тогава свещеникът да го прегледа, и ето, ако космите на светлото петно са побелели и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното. Свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.

26.

Но ако свещеникът го прегледа, и ето, няма бели косми в светлото петно и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дни.

27.

И на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако се е разпростряло много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.

28.

Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло по кожата, и е завехнало, това е отток от изгореното. Свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

29.

Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

30.

свещеникът да прегледа раната, и ето, ако тя изглежда да е по-дълбока от кожата и в нея има тънки руси косми, свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

31.

Но ако свещеникът прегледа раната от кел, и ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата и по нея няма черни косми, тогава свещеникът да затвори за седем дни болния с раната от кел.

32.

И на седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ето, ако келът не се е разпрострял и в него няма руси косми, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

33.

нека се обръсне, но без да бръсне кела, и свещеникът да затвори болния с кела за още седем дни.

34.

И на седмия ден свещеникът да прегледа кела, и ето, ако келът не се е разпрострял по кожата и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, свещеникът да го обяви за чист; да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

35.

Но ако след очистването му келът се разпростре много по кожата,

36.

тогава свещеникът да го прегледа, и ето, ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси косми; човекът е нечист.

37.

Но ако му се вижда, че келът е в застой, и по него са поникнали черни косми, келът е оздравял; човекът е чист и свещеникът да го обяви за чист.

38.

Ако мъж или жена има по кожата на тялото си светли петна, бели светли петна,

39.

свещеникът да прегледа, и ето, ако светлите петна по кожата на тялото им са белезникави, по кожата е избухнал лишей; човекът е чист.

40.

Ако на някого е окапала косата от главата, той е плешив; чист е.

41.

Ако му е окапала косата от главата към лицето, той е полуплешив; чист е.

42.

Но ако на плешивото или полуплешивото място има бяло-червеникава рана, това е проказа, която е избухнала на плешивото или полуплешивото му място.

43.

Свещеникът да го прегледа, и ето, ако оттокът на раната на плешивото или полуплешивото му място е бяло-червеникав, подобен на вида на проказата по кожата на тялото,

44.

той е прокажен човек; нечист е. Свещеникът да го обяви за съвсем нечист; раната му е на главата му.

45.

А прокаженият, който има раната — дрехите му да се раздерат и главата му да бъде непокрита, и да покрие брадата си, и да вика: Нечист! Нечист!

46.

През цялото време, докато раната е на него, ще бъде нечист. Нечист е, да живее сам; жилището му да бъде вън от стана.

47.

Ако на някоя дреха има зараза от проказа, във вълнена дреха или в ленена дреха,

48.

или на основата, или на вътъка, ленен или вълнен, или на кожа, или на каквото и да било кожено изделие,

49.

и ако заразата е зеленикава или червеникава на дрехата или на кожата, или на основата, или на вътъка, или на каквато и да било кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

50.

И свещеникът да прегледа заразата и да затвори за седем дни вещта със заразата.

51.

И на седмия ден да прегледа заразата и ако заразата се е разпростряла по дрехата или по основата или по вътъка, или по кожата, за каквото и изделие да е употребена кожата, заразата е лоша проказа; това е нечисто.

52.

Дрехата или основата, или вътъкът, вълнена дреха или ленена, или каквато и да е кожена вещ, на която е заразата, да се изгори. Лоша проказа е, с огън да се изгори.

53.

Но ако свещеникът прегледа, и ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да е кожена вещ,

54.

свещеникът да заповяда да изперат онова, по което е заразата, и да го затвори за още седем дни.

55.

И свещеникът да прегледа заразата след изпирането; ако заразата не е променила вида си и заразата не се е разпростряла, вещта е нечиста; да я изгориш с огън. Това е дълбока проказа, била тя от вътрешната страна, или от външната.

56.

Но ако свещеникът прегледа, и ето, заразата е избледняла след изпирането, да я отдере от дрехата или от кожата, или от основата, или от вътъка.

57.

Но ако още се вижда на дрехата или на основата, или на вътъка, или на каквато и да било кожена вещ, проказа е избухнала; да изгориш с огън онова, на което е заразата.

58.

И ако заразата се заличи от дрехата или от основата, или от вътъка, или от каквато и да било кожена вещ, която изпереш, тогава да се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

59.

Това е законът за заразата от проказа на вълнена или ленена дреха, или на основа или на вътък, или на каквато и да било кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

← Leviticus (13/27) →