| ← Judges (8/21) → |
| 1. | А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него. |
| 2. | А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер? |
| 3. | Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам — Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо. |
| 4. | После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага. |
| 5. | И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана. |
| 6. | А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти? |
| 7. | А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите! |
| 8. | И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже. |
| 9. | Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула! |
| 10. | А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч. |
| 11. | И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност. |
| 12. | А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска. |
| 13. | Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес. |
| 14. | И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. |
| 15. | И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже? |
| 16. | И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже. |
| 17. | После събори кулата на Фануил и изби градските мъже. |
| 18. | И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син. |
| 19. | А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД — ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия! |
| 20. | И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж. |
| 21. | А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им. |
| 22. | Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас — и ти, и синът ти, и синът на сина ти — защото ни освободи от ръката на Мадиам! |
| 23. | А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас. |
| 24. | И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни. |
| 25. | А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си. |
| 26. | И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им. |
| 27. | И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му. |
| 28. | Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години. |
| 29. | И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си. |
| 30. | А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени. |
| 31. | Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. |
| 32. | И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците. |
| 33. | И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог. |
| 34. | И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде. |
| 35. | И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил. |
| ← Judges (8/21) → |