← Judges (5/21) → |
1. | А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха: |
2. | Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА! |
3. | Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог! |
4. | ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода. |
5. | Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай — пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. |
6. | В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки. |
7. | Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил. |
8. | Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? |
9. | Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА! |
10. | Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте! |
11. | Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите. |
12. | Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов! |
13. | Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите. |
14. | Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника. |
15. | И първенците на Исахар бяха с Девора — Исахар като Варак — спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения. |
16. | Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли. |
17. | Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си. |
18. | Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето. |
19. | Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. |
20. | От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. |
21. | Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! |
22. | Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. |
23. | Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. |
24. | Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри. |
25. | Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак. |
26. | Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му. |
27. | При краката й се повали той, падна, просна се; при краката й се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв. |
28. | Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му? |
29. | Нейните мъдри княгини й отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: |
30. | Не намират ли и не делят ли плячка — по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя? |
31. | Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години. |
← Judges (5/21) → |