John (11/21)

← John (11/21) →

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.

И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.

А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.

А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.

И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10.

Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.

11.

Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

12.

Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13.

Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14.

Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

15.

Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

16.

Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

17.

И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.

18.

А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;

19.

и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.

20.

А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.

21.

Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.

22.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23.

Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.

24.

Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25.

Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;

26.

и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?

27.

Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.

28.

И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.

29.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30.

Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

31.

А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32.

И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.

33.

Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.

34.

И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

35.

Иисус се просълзи.

36.

Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!

37.

А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

38.

А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.

39.

Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.

40.

Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

41.

Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.

43.

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

44.

И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.

45.

Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

46.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.

47.

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.

48.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.

49.

А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

50.

нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

51.

Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

52.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.

53.

И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

54.

Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

55.

А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

56.

И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

57.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

← John (11/21) →