| ← Job (9/42) → |
| 1. | Тогава Йов отговори и каза: |
| 2. | Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога? |
| 3. | Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда. |
| 4. | Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим? |
| 5. | Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си. |
| 6. | Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят. |
| 7. | Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите. |
| 8. | Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето. |
| 9. | Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга. |
| 10. | Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса. |
| 11. | Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам. |
| 12. | Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш? |
| 13. | Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят. |
| 14. | Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него? |
| 15. | Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия. |
| 16. | Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми — |
| 17. | Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина, |
| 18. | не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина. |
| 19. | Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове? |
| 20. | Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен. |
| 21. | Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си. |
| 22. | Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния. |
| 23. | Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните. |
| 24. | Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой? |
| 25. | А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят. |
| 26. | Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си. |
| 27. | Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! — |
| 28. | страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен. |
| 29. | Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно? |
| 30. | Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун, |
| 31. | Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен. |
| 32. | Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд. |
| 33. | Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни. |
| 34. | Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас! |
| 35. | Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен. |
| ← Job (9/42) → |