← Job (7/42) → |
1. | Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник? |
2. | Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си, |
3. | така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание. |
4. | Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори. |
5. | Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва. |
6. | Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда. |
7. | Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро. |
8. | Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма. |
9. | Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно. |
10. | Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае. |
11. | Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. |
12. | Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража? |
13. | Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. — |
14. | тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш, |
15. | така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости. |
16. | Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета. |
17. | Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него, |
18. | и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг? |
19. | Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си? |
20. | Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си? |
21. | И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има. |
← Job (7/42) → |