← Job (6/42) → |
1. | Тогава Йов отговори и каза: |
2. | О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми! |
3. | Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени. |
4. | Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен. |
5. | Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си? |
6. | Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето? |
7. | Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие. |
8. | О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми! |
9. | Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше! |
10. | Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия. |
11. | Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си? |
12. | Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е? |
13. | Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението? |
14. | На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия. |
15. | Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават, |
16. | които са мътни от леда и в които се крие снегът. |
17. | Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си. |
18. | Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват. |
19. | Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях. |
20. | Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха. |
21. | Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте. |
22. | Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! — |
23. | или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците? |
24. | Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил. |
25. | Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение? |
26. | Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра! |
27. | Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си. |
28. | А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето. |
29. | Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои! |
30. | Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото? |
← Job (6/42) → |