← Job (41/42) → |
1. | Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже? |
2. | Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука? |
3. | Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи? |
4. | Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века? |
5. | Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си? |
6. | Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците? |
7. | Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия? |
8. | Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй! |
9. | Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му? |
10. | Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен? |
11. | Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое. |
12. | Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство. |
13. | Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе? |
14. | Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас. |
15. | Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани; |
16. | едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза. |
17. | Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят. |
18. | Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото. |
19. | От устата му излизат факли, изскачат огнени искри. |
20. | От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел. |
21. | Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък. |
22. | В шията му обитава сила и ужас танцува пред него. |
23. | Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат. |
24. | Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък. |
25. | От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх. |
26. | Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня. |
27. | Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво. |
28. | Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него. |
29. | Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието. |
30. | Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята. |
31. | Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло. |
32. | Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели. |
33. | На земята няма никой като него, направен да няма страх. |
34. | Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта. |
← Job (41/42) → |