| ← Job (4/42) → |
| 1. | Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: |
| 2. | Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? |
| 3. | Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. |
| 4. | Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. |
| 5. | А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. |
| 6. | Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти? |
| 7. | Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? |
| 8. | Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. |
| 9. | От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. |
| 10. | Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. |
| 11. | Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. |
| 12. | А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. |
| 13. | Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, |
| 14. | ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. |
| 15. | Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. |
| 16. | Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: |
| 17. | Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? |
| 18. | Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, |
| 19. | а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! |
| 20. | От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. |
| 21. | Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост. |
| ← Job (4/42) → |