| ← Job (39/42) → |
| 1. | Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? |
| 2. | Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? |
| 3. | Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. |
| 4. | Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. |
| 5. | Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, |
| 6. | за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? |
| 7. | То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. |
| 8. | Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. |
| 9. | Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? |
| 10. | Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? |
| 11. | Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? |
| 12. | Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? |
| 13. | Весело пляскат крилата на камилоптицата — те крила и пера на щъркел ли са? |
| 14. | Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, |
| 15. | и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. |
| 16. | С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, |
| 17. | понеже Бог я е лишил от мъдрост, не й е разум отредил. |
| 18. | Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. |
| 19. | Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? |
| 20. | Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. |
| 21. | Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; |
| 22. | присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; |
| 23. | тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. |
| 24. | С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. |
| 25. | Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! — и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. |
| 26. | Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? |
| 27. | При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? |
| 28. | Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. |
| 29. | Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. |
| 30. | Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той. |
| ← Job (39/42) → |