← Job (27/42) → |
1. | Тогава Йов продължи беседата си и каза: |
2. | Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми — |
3. | докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми, |
4. | устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама! |
5. | Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си. |
6. | Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив. |
7. | Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния. |
8. | Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му? |
9. | Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда? |
10. | Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време? |
11. | Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия. |
12. | Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети? |
13. | Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия. |
14. | Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб. |
15. | Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат. |
16. | Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал, |
17. | приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто. |
18. | Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач. |
19. | Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма. |
20. | Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта. |
21. | Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му. |
22. | Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му. |
23. | Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му. |
← Job (27/42) → |