← Job (24/42) → |
1. | Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му? |
2. | Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат. |
3. | Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата. |
4. | Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият. |
5. | Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им. |
6. | Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния. |
7. | Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа. |
8. | Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон. |
9. | Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха. |
10. | Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни. |
11. | Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни. |
12. | Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие. |
13. | Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й. |
14. | Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец. |
15. | И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си. |
16. | В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината. |
17. | Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка. |
18. | Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята. |
19. | Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите. |
20. | Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво. |
21. | Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата. |
22. | Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си. |
23. | Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им. |
24. | Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове. |
25. | Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи? |
← Job (24/42) → |