← Job (14/42) → |
1. | Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение. |
2. | Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява. |
3. | И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си? |
4. | Кой може да извади чисто от нечисто? Никой! |
5. | Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине — |
6. | отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник. |
7. | Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат. |
8. | И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта, |
9. | от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено. |
10. | Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е? |
11. | Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава, |
12. | така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. |
13. | О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен! |
14. | Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми. |
15. | Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си. |
16. | Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми? |
17. | Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми. |
18. | Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества; |
19. | води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека. |
20. | Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш. |
21. | Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях. |
22. | Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби. |
← Job (14/42) → |