←  Job (11/42)  →

---

1.

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

2.

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

3.

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

4.

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

5.

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

6.

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

7.

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

8.

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

9.

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

10.

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

11.

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

12.

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

13.

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

14.

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

15.

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

16.

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

17.

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

18.

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

19.

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

20.

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

---

←  Job (11/42)  →