← Job (11/42) → |
1. | Тогава нааматецът Софар отговори и каза: |
2. | Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек? |
3. | Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами? |
4. | Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти. |
5. | Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб, |
6. | да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти. |
7. | Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния? |
8. | Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш? |
9. | Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето. |
10. | Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре? |
11. | Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание? |
12. | Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек? |
13. | Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, |
14. | ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти. |
15. | Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш; |
16. | защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води. |
17. | И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане. |
18. | И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност. |
19. | И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение. |
20. | А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им. |
← Job (11/42) → |