| ← Job (10/42) → |
| 1. | Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. |
| 2. | Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! |
| 3. | Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? |
| 4. | Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? |
| 5. | Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж, |
| 6. | за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? |
| 7. | Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. |
| 8. | Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли? |
| 9. | Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта? |
| 10. | Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? |
| 11. | С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. |
| 12. | Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. |
| 13. | Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб: |
| 14. | ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. |
| 15. | Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми, |
| 16. | защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. |
| 17. | Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. |
| 18. | Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! |
| 19. | Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. |
| 20. | Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, |
| 21. | преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта; |
| 22. | в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма. |
| ← Job (10/42) → |