←  Isaiah (42/66)  →
1. Ето Моят служител, когото подкрепям; Моят избраник, в когото е благоволението на душата Ми. Положих Духа Си на Него, Той ще възвести съд на народите.
2. Нито ще извика, нито ще издигне глас, нито ще се чуе гласът му навън.
3. Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси; ще възвести съда според истината.
4. Няма да отслабне, нито да отпадне, докато установи правосъдие на земята. И островите ще очакват Неговия закон.
5. Така казва Бог, ГОСПОД, който е създал небесата и ги е разпрострял, който е разстлал земята с произведенията й, който дава дишане на народа, който е по нея, и дух на тези, които ходят по нея.
6. Аз, ГОСПОД, Те призовах в правда и ще хвана ръката Ти, и ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на народа, за светлина на народите,
7. за да отвориш слепите очи, да изведеш от затвора затворниците и от тъмничния дом седящите в мрак.
8. Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг, нито хвалата Си — на изваяните идоли.
9. Предишното, ето дойде; и Аз оповестявам ново — преди да изникне, ви го казвам.
10. Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалата Му — от краищата на земята, вие, които слизате в морето, и всичко, което го изпълва, острови, и вие, които живеете на тях.
11. Нека издигнат глас пустинята и градовете й, селата, в които живее Кидар. Нека пеят обитателите на скалите, нека викат радостно от върховете на планините.
12. Нека отдадат слава на ГОСПОДА и нека възвестят хвалата Му по островите.
13. ГОСПОД ще излезе като силен мъж, ще възбуди ревност като воин, ще извика, да, ще изреве, ще надделее над враговете Си.
14. Дълго време мълчах, останах тих, въздържах се. Но сега ще извикам като раждаща жена, ще погубя и същевременно ще погълна.
15. Ще запустя планини и хълмове и ще изсуша всичката им трева; ще направя реките на острови и ще пресуша езерата.
16. И ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които не са познавали; ще направя тъмнината светлина пред тях и неравните пътища — прави. Тези неща ще направя за тях и няма да ги оставя.
17. Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят онези, които се уповават на изваяните идоли, които казват на леяните идоли: Вие сте боговете ни!
18. Чуйте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите!
19. Кой е сляп, ако не служителят Ми, и глух като посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания и сляп както служителя ГОСПОДЕН?
20. Виждаш много, но не забелязваш, ушите му са отворени, но той не чува.
21. ГОСПОД благоволи заради правдата Си да възвеличи закона и да го направи почитан.
22. Но той е обран и ограбен народ, всички са уловени в дупки и скрити в тъмнични домове. Плячка са и няма спасител; обир са и никой не казва: Върни го!
23. Кой от вас ще даде ухо на това, ще внимава и ще слуша за бъдещето?
24. Кой предаде Яков на обир и Израил — на грабители? Не ГОСПОД ли, срещу когото съгрешихме? И не пожелаха да ходят в пътищата Му и не послушаха закона Му.
25. И Той изля върху него яростта на гнева Си и силата на битката и тя го опали отвсякъде, но той не разбра; изгори го, но той не го взе присърце.
←  Isaiah (42/66)  →