← Isaiah (17/66) → |
1. | Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. |
2. | Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши. |
3. | И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството — от Дамаск, и остатъкът — от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата. |
4. | И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее. |
5. | И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим. |
6. | Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог. |
7. | В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев. |
8. | Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. |
9. | В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош. |
10. | Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки. |
11. | В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал. |
12. | Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват! |
13. | Народите бушуват като бушуването на големи води — Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. |
14. | Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват. |
← Isaiah (17/66) → |