Isaiah (14/66)

← Isaiah (14/66) →

Защото ГОСПОД ще се смили за Яков и пак ще избере Израил и ще ги настани в земята им. И чужденците ще се присъединят към тях и ще се прилепят към якововия дом.

Народите ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им и израилевият дом ще ги притежава в земята на ГОСПОДА за слуги и слугини. Те ще пленят пленителите си и ще владеят над потисниците си.

И в деня, когато ГОСПОД те успокои от скръбта ти, от неспокойствието ти и от тежката работа, в която беше поробен,

ще употребиш тази присмехулна песен против вавилонския цар и ще кажеш: Как спря насилникът, спря беснеенето!

ГОСПОД строши тоягата на безбожните, скиптъра на владетелите,

който поразяваше с ярост народи с безспирни удари, който властваше с гняв над народи, с невъздържано преследване.

Успокои се, утихна цялата земя, възклицават радостно.

Елхите също се радват за теб и ливанските кедри: Откакто си легнал, дървар не е излизал против нас.

Шеол отдолу се раздвижи заради теб, да те посрещне при идването ти — заради теб разбута сенките, всички земни първенци, вдигна от престолите им всичките царе на народите.

10.

Те всички ще проговорят и ще ти кажат: И ти ли стана безсилен като нас? Стана ли подобен на нас?

11.

Великолепието ти слезе в Шеол и звукът на лирите ти. Червеи са постелката ти и трупни червеи те покриват.

12.

Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите!

13.

А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север,

14.

ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!

15.

Но ти ще бъдеш свален в Шеол, в дълбочините на рова.

16.

Онези, които те видят, ще се взрат в теб, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е мъжът, който разтреперваше земята, който разклащаше царствата,

17.

който запустяваше света и сриваше градовете му, който не пускаше затворниците си по домовете им?

18.

Всички царе на народите, всички спят в слава, всеки в дома си,

19.

а ти си отхвърлен от гроба си като гнусна издънка, като дреха на убити, на прободени с меч, на слизащи между камъните на рова, като труп, който се тъпче.

20.

Ти няма да се съединиш с тях в погребение, защото си погубил своята земя, избил си своя народ. Родът на злодеите няма да се споменава до века.

21.

Пригответе клане за синовете му заради беззаконието на бащите им, за да не станат и да завладеят земята, и да напълнят лицето на света с градове.

22.

Защото ще стана против тях, заявява ГОСПОД на Войнствата, и ще излича от Вавилон име и остатък, и син, и внук, заявява ГОСПОД.

23.

И ще го направя притежание на таралежи и водни локви и ще го помета с метлата на унищожението, заявява ГОСПОД на Войнствата.

24.

ГОСПОД на Войнствата се закле и каза: Непременно, както намислих, така ще бъде; и както реших, така ще стане —

25.

да съкруша Асирия в земята Си и да я стъпча на планините Си. И яремът му ще се вдигне от тях и товарът му ще се снеме от плещите им.

26.

Това е решението, решено за цялата земя, и това е ръката, простряна над всичките народи.

27.

Защото ГОСПОД на Войнствата реши — и кой ще попречи? И ръката Му е простряна — и кой ще я върне?

28.

В годината на смъртта на цар Ахаз се наложи това пророчество:

29.

Не се радвай, цяла Филистия, че се строши тоягата, която те удряше, понеже от корена на змията ще излезе усойница и плодът й ще бъде хвърката огнена змия.

30.

А първородните на сиромаха ще се нахранят и бедните ще си почиват в безопасност. Ще умъртвя с глад твоя корен и той ще убие остатъка ти.

31.

Ридай, порто! Викай, граде! Стопи се, цяла Филистия, защото иде дим от север и никой не е сам в полковете му.

32.

И какъв отговор да се даде на посланиците на народите? — Че ГОСПОД е основал Сион, и там ще прибягнат сиромасите от народа Му.

← Isaiah (14/66) →