← Hebrews (6/13) → |
1. | Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога, |
2. | учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд. |
3. | И това ще направим, ако Бог позволи. |
4. | Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух, |
5. | и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, |
6. | а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват. |
7. | Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, |
8. | но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне. |
9. | Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното. |
10. | Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите. |
11. | И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, |
12. | да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията. |
13. | Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: |
14. | ?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ |
15. | И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. |
16. | Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, |
17. | така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, |
18. | така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, |
19. | която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, |
20. | където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века. |
← Hebrews (6/13) → |