← Hebrews (4/13) → |
1. | И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал. |
2. | Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. |
3. | Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: ?Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света. |
4. | Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: ?И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“; |
5. | и пак на това място: ?Няма да влязат в Моята почивка!“ |
6. | И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си, |
7. | затова Той пак определя един ден – ?днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: ?Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ |
8. | Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден. |
9. | Следователно, за Божия народ остава съботна почивка. |
10. | Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите. |
11. | Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство. |
12. | Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето. |
13. | И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме. |
14. | И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали! |
15. | Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях. |
16. | Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно. |
← Hebrews (4/13) → |