Hebrews (10/13)

← Hebrews (10/13) →

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

10.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

11.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

12.

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

13.

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

14.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

15.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

16.

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

17.

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

18.

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

19.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

20.

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

21.

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22.

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

23.

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

24.

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

25.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

26.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

27.

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

28.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

29.

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30.

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

31.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32.

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

33.

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

34.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

35.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36.

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37.

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

38.

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

39.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

← Hebrews (10/13) →