←  Genesis (45/50)  →
1. Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.
2. И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.
3. И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4. Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5. Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.
6. Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.
7. Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.
8. И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.
9. Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!
10. Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.
11. Там ще те храня — защото остават още пет години на глад — за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
12. И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
13. И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.
14. Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.
15. И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.
16. И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.
17. И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.
18. И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.
19. А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.
20. При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.
21. И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.
22. На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23. И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.
24. Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се карате по пътя!
25. И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.
26. И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.
27. Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.
28. И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!
←  Genesis (45/50)  →