Genesis (41/50)

← Genesis (41/50) →

Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.

И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.

И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.

И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.

И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.

10.

Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11.

И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.

12.

А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата — на всеки от нас според съня му даде значението.

13.

И както ни изтълкува, така и стана — мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.

14.

Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

15.

И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.

16.

А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.

17.

Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.

18.

И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

19.

И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.

20.

И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.

21.

Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.

22.

После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

23.

И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.

24.

И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

25.

Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.

26.

Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години — сънят е един.

27.

А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър — те ще бъдат седем години на глад.

28.

Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.

29.

Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.

30.

А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31.

Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.

32.

А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

33.

И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

34.

Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.

35.

Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.

36.

И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37.

И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.

38.

И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?

39.

Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.

40.

Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.

41.

И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.

42.

Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.

43.

После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.

44.

При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!

45.

И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.

46.

Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.

47.

И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.

48.

И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете — във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49.

Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.

50.

А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.

51.

И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52.

А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.

53.

А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,

54.

настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.

55.

Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.

56.

А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.

57.

И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

← Genesis (41/50) →