Genesis (29/50)

← Genesis (29/50) →

И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

10.

А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

11.

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12.

И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

13.

А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

14.

И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15.

След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

16.

А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.

17.

На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

18.

И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19.

И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

20.

И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

21.

След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

22.

И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

23.

А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

24.

И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25.

И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26.

А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

27.

Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28.

И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29.

И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30.

И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

31.

А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

32.

И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

33.

И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.

34.

И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.

35.

И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.

← Genesis (29/50) →