Genesis (28/50)

← Genesis (28/50) →

Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, му поръча и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери!

Стани, иди в Падан-Арам, в дома на Ватуил, бащата на майка си, и оттам вземи жена, от дъщерите на Лаван, брата на майка си.

И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,

и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.

Така Исаак изпрати Яков и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на арамееца Ватуил и брата на Ревека, майката на Яков и Исав.

А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, като го благослови и му поръча, и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;

и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-Арам,

Исав видя, че ханаанските дъщери бяха омразни в очите на баща му Исаак.

И Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Наваиот.

10.

И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11.

И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.

12.

И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13.

И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

14.

Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15.

Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.

16.

А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.

17.

И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.

18.

На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.

19.

И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.

20.

Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21.

и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог,

22.

и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.

← Genesis (28/50) →