← Genesis (24/50) → |
1. | А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко, |
2. | Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми, |
3. | и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; |
4. | а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак! |
5. | А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? |
6. | Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там! |
7. | ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми. |
8. | Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там! |
9. | Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо. |
10. | И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор. |
11. | И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. |
12. | Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам! |
13. | Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. |
14. | Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми. |
15. | Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си. |
16. | Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. |
17. | А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! |
18. | А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие. |
19. | И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят. |
20. | И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили. |
21. | А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не. |
22. | И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза: |
23. | Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? |
24. | А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. |
25. | Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване. |
26. | Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. |
27. | И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми! |
28. | А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си. |
29. | А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора. |
30. | Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора. |
31. | И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите. |
32. | И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него. |
33. | И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай! |
34. | Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. |
35. | ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета. |
36. | И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. |
37. | И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, |
38. | а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. |
39. | И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен. |
40. | Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. |
41. | Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. |
42. | И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя, |
43. | ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! — |
44. | и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми. |
45. | Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия. |
46. | И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите. |
47. | Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на ръцете й, |
48. | и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми. |
49. | И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво. |
50. | А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. |
51. | Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. |
52. | Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята. |
53. | И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й. |
54. | После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми. |
55. | А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде! |
56. | Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. |
57. | А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже. |
58. | И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам. |
59. | И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му. |
60. | И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си! |
61. | И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. |
62. | А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя. |
63. | И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили. |
64. | И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. |
65. | И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. |
66. | И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. |
67. | Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си. |
← Genesis (24/50) → |