←  Galatians (2/6)  →
1. Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2. Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3. Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;
4. и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,
5. на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.
6. А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7. а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –
8. защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –
9. и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10. Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.
12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13. И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14. Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15. Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16. като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.
17. Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18. Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.
19. Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20. Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.
21. Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
←  Galatians (2/6)  →