Ezekiel (37/48)

← Ezekiel (37/48) →

Ръката на ГОСПОДА беше върху мен и ме изведе чрез ГОСПОДНИЯ Дух и ме постави насред полето, а то беше пълно с кости.

И ме преведе наоколо покрай тях, и ето, бяха твърде много по лицето на полето, и ето, бяха твърде сухи.

И ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? И казах: Господи, БОЖЕ, Ти знаеш.

И ми каза: Пророкувай за тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте ГОСПОДНОТО слово!

Така казва Господ БОГ на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дихание и ще оживеете.

И ще сложа върху вас сухожилия и ще направя да ви израсне плът, и ще ви покрия с кожа, и ще дам дихание във вас, и ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

И пророкувах, както ми беше заповядано; и настана шум, когато пророкувах, и ето, брожение, и костите се събраха, кост с костта си.

И видях и ето, по тях се появиха сухожилия и израсна плът, и кожа ги покри отгоре, но дихание нямаше в тях.

И ми каза: Пророкувай за диханието! Пророкувай, сине човешки, и кажи на диханието: Така казва Господ БОГ: Ела, дихание, от четирите ветрища, и дъхни върху тези убити, и ще оживеят!

10.

И пророкувах, както ми заповяда; и диханието дойде в тях и те оживяха, и се изправиха на краката си — една много, много голяма войска.

11.

И ми каза: Сине човешки, тези кости са целият израилев дом. Ето, те казват: Изсъхнаха костите ни и надеждата ни се изгуби; свършено е с нас.

12.

Затова пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз отварям гробовете ви и ще ви изведа от гробовете ви, народе Мой, и ще ви заведа в израилевата земя.

13.

И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви, народе Мой.

14.

И ще дам Своя дух във вас и ще оживеете, и ще ви поставя в земята ви; и ще познаете, че Аз, ГОСПОД, изговорих това и го извърших, заявява ГОСПОД.

15.

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

16.

И ти, сине човешки, вземи си едно дърво и напиши на него: За Юда и за другарите му, израилевите синове. Вземи и друго дърво и напиши на него: За Йосиф, дървото на Ефрем и другарите му, целия израилев дом.

17.

И си ги съедини един с друг в едно дърво, за да станат едно в ръката ти.

18.

И когато синовете на народа ти проговорят и ти кажат: Няма ли да ни обясниш за какво са ти тези? —

19.

ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам дървото на Йосиф, което е в ръката на Ефрем и на другарите му, израилевите племенни клони, и ще ги сложа към него, към дървото на Юда, и ще ги направя едно дърво; те ще бъдат едно в ръката Ми.

20.

И дърветата, на които си писал, нека бъдат в ръката ти пред очите им.

21.

И им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам израилевите синове изсред народите, където са отишли, и ще ги събера отвсякъде и ще ги доведа в земята им.

22.

И ще ги направя един народ в земята, на израилевите планини; един цар ще царува над всички тях и няма вече да бъдат два народа, и занапред няма вече да бъдат разделени на две царства.

23.

И вече няма да се оскверняват с идолите си и с мерзостите си и с всичките си престъпления. И Аз ще ги спася от всичките им заселища, където са съгрешавали, и ще ги очистя; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.

24.

И слугата Ми Давид ще бъде цар над тях и всички ще имат един пастир; и ще ходят в правилата Ми и ще пазят наредбите Ми, и ще ги вършат.

25.

И ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Яков, където живяха бащите ви; и ще живеят на нея, тЕ, синовете им и синовете на синовете им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века.

26.

И ще сключа с тях завет на мир, вечен завет с тях ще бъде; и ще ги настаня и ще ги умножа, и ще поставя светилището Си сред тях до века.

27.

И скинията Ми ще бъде над тях и Аз ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.

28.

И народите ще познаят, че Аз, ГОСПОД, освещавам Израил, когато светилището Ми бъде сред тях до века.

← Ezekiel (37/48) →