Ezekiel (24/48)

← Ezekiel (24/48) →

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца и каза:

Сине човешки, запиши си името на този ден, на точно този ден! На точно този ден вавилонският цар настъпи срещу Ерусалим.

И произнеси притча към бунтовния дом и им кажи: Така казва Господ БОГ: Сложи котела, сложи и налей и вода в него.

Събери в него късовете му, всеки добър къс, бут и плешка; напълни го с избрани кости.

Вземи най-доброто от стадото и натрупай дърва под него; нека да заври добре и костите му в него да се сварят.

Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието — на котела, чиято ръжда е по него и чиято ръжда не излиза от него! Къс по къс го извади, за тях не е хвърлен жребий за избор.

Защото кръвта му е сред него, той я сложи на гола скала, не я изля на земята, за да се покрие с пръст.

За да надигна ярост, за да се извърши отмъщение, изложих на гола скала кръвта му, за да не се покрие.

Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието! И Аз ще уголемя кладата за огъня.

10.

Натрупай дървата, разпали огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека изгорят костите.

11.

И постави котела празен на въглищата, за да се нажежи и зачерви бронзът му и да се стопи в него нечистотата му, да се унищожи ръждата му.

12.

Усилията са напразни — пак многото му ръжда не излезе от него, ръждата му остана и в огъня.

13.

В нечистотата ти има позор. Понеже те чистих, а ти не се очисти, затова няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.

14.

Аз, ГОСПОД, изговорих това. Ще дойде и Аз ще го извърша, няма да отстъпя и няма да пощадя, и няма да се разкая. Според пътищата ти и според делата ти ще те съдят, заявява Господ БОГ.

15.

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

16.

Сине човешки, ето, Аз отнемам от теб радостта на очите ти с един удар; а ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти!

17.

Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.

18.

И аз говорих на народа сутринта, а вечерта умря жена ми. И сутринта направих, както ми беше заповядано.

19.

И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?

20.

И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

21.

Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.

22.

И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,

23.

и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви — на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.

24.

И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.

25.

А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им — синовете им и дъщерите им,

26.

в онзи ден ще дойде при теб оцелелият, за да извести това в ушите ти.

27.

В онзи ден устата ти ще се отвори към оцелелия и ще говориш, и няма вече да бъдеш ням. И ще им бъдеш за знамение и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.

← Ezekiel (24/48) →