←  Ezekiel (18/48)  →
1. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
2. Какво употребявате вие тази поговорка за израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на синовете скоминясаха?
3. Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — няма вече да употребявате тази поговорка в Израил.
4. Ето, всички души са Мои — както душата на бащата, така и душата на сина са Мои. Душата, която е съгрешила, тя ще умре.
5. Но ако някой е праведен и постъпва право и праведно,
6. не яде по планините и не повдига очите си към идолите на израилевия дом, и не осквернява жената на ближния си, и не се приближава до жена в нечистотата й,
7. и не насилва никого, връща на длъжника залога му, не граби грабеж, дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха,
8. не дава с лихва и не взема печалба, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие според истината между човек и човек,
9. ходи в наредбите Ми и пази правилата Ми, за да постъпва според истината — той е праведен, непременно ще живее, заявява Господ БОГ.
10. Но ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши някое от тези неща —
11. а той самият не е вършил нищо от това — а синът дори яде по планините и осквернява жената на ближния си,
12. насилва сиромаха и бедния, граби грабежи, не връща залог и повдига очите си към идолите, върши гнусотии,
13. дава с лихва и взема печалба — той ще живее ли? Няма да живее. Извършил е всички тези мерзости — непременно ще умре, кръвта му ще бъде върху него.
14. И ето, ако роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му върши, и се бои и не върши такива неща,
15. не яде по планините и не повдига очите си към идолите на израилевия дом, и не осквернява жената на ближния си,
16. и не насилва никого, не задържа залог, не граби грабеж, дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха,
17. не посяга на сиромаха, не взема лихва и печалба, върши правилата Ми и ходи в наредбите Ми — той няма да умре за беззаконието на баща си, непременно ще живее.
18. Баща му, понеже е насилвал жестоко, грабил е грабеж от брат си и е вършил това, което не е добро, сред народа си, ето, той ще умре в беззаконието си.
19. Но вие казвате: Защо синът не понася беззаконието на баща си? А синът е постъпвал право и праведно, пазил е всичките Ми наредби и ги е вършил — той непременно ще живее.
20. Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде за него и безбожието на безбожния ще бъде за него.
21. Но ако безбожният се обърне от всичките грехове, които е вършил, и пази всичките Ми наредби и постъпва право и праведно, той непременно ще живее, няма да умре.
22. Всичките му престъпления, които е извършил, няма да му се помнят; заради правдата, която е вършил, ще живее.
23. Имам ли Аз благоволение в смъртта на безбожния? — заявява Господ БОГ. — Не ли по-скоро в това, да се обърне от пътя си и да живее?
24. Но ако праведният се обърне от правдата си и върши беззаконие и постъпва според всичките гнусотии, които върши безбожният, ще живее ли? Всички праведни дела, които е извършил, няма да се помнят; заради престъплението, което е извършил, и заради греха, който е извършил, заради тях ще умре.
25. А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Слушайте сега, доме израилЕв! Моят ли път не е прав? Не са ли криви вашите пътища?
26. Когато праведният се обърне от правдата си и извърши беззаконие, ще умре за него; заради беззаконието, което е извършил, ще умре.
27. А когато безбожният се обърне от безбожието, което е вършил, и постъпва право и праведно, той ще запази жива душата си.
28. Понеже е видял и се е обърнал от всичките престъпления които е вършил, непременно ще живее, няма да умре.
29. Но израилевият дом казва: Пътят на Господа не е прав. Моите ли пътища не са прави, доме израилев? Не са ли криви вашите пътища?
30. Затова ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев, заявява Господ БОГ. Покайте се и се обърнете от всичките си престъпления, за да не ви стане това препънка за беззаконие.
31. Отхвърлете от себе си всичките си престъпления, които вършихте, и си направете ново сърце и нов дух! Защо да умрете, доме израилев?
32. Защото Аз нямам благоволение в смъртта на умиращия, заявява Господ БОГ. Затова обърнете се и живейте!
←  Ezekiel (18/48)  →