←  Ezekiel (14/48)  →
1. И дойдоха при мен някои от израилевите старейшини и седнаха пред мен.
2. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
3. Сине човешки, тези мъже поставиха идолите си в сърцата си и сложиха препънката на беззаконието си пред лицата си; бива ли да се оставя да се допитват до Мен?
4. Затова им говори и им кажи: Така казва Господ БОГ: На всекиго от израилевия дом, който постави идолите си в сърцето си и сложи препънката на беззаконието си пред лицето си, и дойде при пророка, Аз, ГОСПОД, ще му отговоря — на този, който идва с многото си идоли —
5. за да хвана израилевия дом за сърцето им, защото те всички се отчуждиха от Мен чрез идолите си.
6. Затова кажи на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Обърнете се, обърнете се от идолите си, и от всичките си гнусотии отвърнете лицата си!
7. Защото на всекиго от израилевия дом или от чужденците, които пребивават в Израил, който се отчужди от Мен, като постави идолите си в сърцето си и сложи препънката на беззаконието си пред лицето си, и дойде при пророка, за да се допита за себе си до Мен, Аз, ГОСПОД, ще му отговоря от Себе Си.
8. И ще насоча лицето Си против този човек и ще го направя за белег и за поговорки, и ще го отсека отсред народа Си, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
9. И ако пророкът се подмами да проговори слово, Аз, ГОСПОД, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си против него и ще го изтребя отсред народа Си Израил.
10. И ще понесат беззаконието си — като беззаконието на онзи, който се допитва, ще бъде беззаконието на пророка —
11. за да не се отклонява вече израилевият дом отслед Мен и да не се оскверняват вече с всичките си престъпления. И ще ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог, заявява Господ БОГ.
12. И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
13. Сине човешки, ако някоя страна съгреши против Мен с невярност и Аз простра ръката Си против нея, и й строша подпорката от хляба и пратя глад върху нея, и изтребя от нея човек и животно,
14. и ако тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, бяха сред нея, чрез правдата си те щяха да избавят само своите души, заявява Господ БОГ.
15. Ако докарам зли зверове в земята и те я обезлюдят, и стане пустош, в която никой не минава заради зверовете,
16. и ако тези трима мъже бяха сред нея — жив съм Аз, заявява Господ БОГ — нито синове, нито дъщери щяха да избавят, само те самите щяха да се избавят, а земята да стане пустош.
17. Или ако докарам меч върху онази земя и кажа: Меч, мини през земята! — и изтребя от нея човек и животно,
18. и ако тези трима мъже бяха сред нея — жив съм Аз, заявява Господ БОГ — нямаше да избавят синове и дъщери, а само те самите щяха да се избавят.
19. Или ако изпратя мор върху онази земя и излея яростта Си върху нея с кръв, и изтребя от нея човек и животно,
20. и ако Ной, Даниил и Йов бяха сред нея — жив съм Аз, заявява Господ БОГ — нито син, нито дъщеря щяха да избавят; чрез правдата си те щяха да избавят само своите души.
21. Защото, така казва Господ БОГ: Колко повече, когато изпратя четирите Си тежки присъди — меч и глад, и зли зверове, и мор — върху Ерусалим, за да изтребя от него човек и животно!
22. Но ето, ще останат в него оцелели, които ще бъдат изведени, синове и дъщери; ето, те ще излязат при вас и ще видите пътя им и делата им; и ще се утешите за злото, което докарах върху Ерусалим, за всичко, което докарах върху него.
23. И ще ви утешат, когато видите пътя им и делата им; и ще познаете, че Аз не без причина направих всичко, което му направих, заявява Господ БОГ.
←  Ezekiel (14/48)  →