Exodus (22/40)

← Exodus (22/40) →

Ако някой открадне вол или овца и го заколи или го продаде, да плати пет вола за вола и четири овце за овцата.

Ако се завари крадецът, когато разбива, и го ударят, така че умре, няма да се пролее кръв за него.

Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него. Крадецът трябва непременно да плати, но ако няма с какво, да се продаде той за откраднатото.

И ако откраднатото, било вол, или магаре, или овца, се намери живо в ръката му, да плати двойно.

Ако някой повреди нива или лозе или остави добитъка си да се напасе в чужда нива, да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят снопи или непожънати класове, или ниви, който е запалил огъня, непременно да плати.

Ако някой даде на ближния си пари или вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, ако се намери крадецът, да плати двойно.

Но ако крадецът не се намери, тогава стопанинът на къщата да се яви пред съдиите, за да се провери дали е сложил ръка върху имота на ближния си.

За всякакъв вид престъпление -- за вол, магаре, овца, дреха или каквото и да било изгубено нещо, за което някой би казал, че е негово -- делото между двамата да дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той да плати двойно на ближния си.

10.

Ако някой даде на ближния си магаре или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

11.

да се даде между двамата клетва пред ГОСПОДА, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си. Тогава собственикът му да приеме това свидетелство и другият да не плаща.

12.

Но ако бъде откраднато от него, да плати на стопанина му.

13.

Ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

14.

Ако някой заеме от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно да го плати.

15.

Но ако стопанинът му е бил с него, да не плаща. Ако е било наето с пари, да отиде за наема си.

16.

Ако някой прелъсти несгодена девица и лежи с нея, непременно да даде вено за нея и да я вземе за жена.

17.

Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, да плати в пари според веното на девиците.

18.

Врачка да не оставиш жива.

19.

Всеки, който лежи с животно, непременно да се умъртви.

20.

Който жертва на други богове, а не само на ГОСПОДА, да се обрече на изтребление.

21.

Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.

22.

Вдовица или сираче да не угнетявате,

23.

защото ако някак ги угнетите и те извикат към Мен, непременно ще послушам вика им

24.

и гневът Ми ще пламне и ще ви убия с меч; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите деца -- сирачета.

25.

Ако дадеш назаем пари на сиромаха, който е при теб, на някой от Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, да не му налагаш лихва.

26.

Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до залеза на слънцето да му я върнеш,

27.

защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.

28.

Да не хулиш съдиите и да не кълнеш първенец на народа си.

29.

Да не се забавяш да принесеш изобилието на хармана си и на жлеба си. Първородния между синовете си да дадеш на Мен.

30.

Така да направиш и с говедото си, и с овцата си; седем дни да остане с майка си, а на осмия ден да го дадеш на Мен.

31.

Бъдете Ми свети мъже; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

← Exodus (22/40) →