Exodus (21/40)

← Exodus (21/40) →

Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.

Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.

Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да бъдат на господаря й, а той да излезе сам.

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! --

тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.

Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.

10.

Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната й, облеклото й и съпружеското сношение с нея.

11.

А ако не й отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12.

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13.

Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.

14.

Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.

15.

Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви.

16.

Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17.

Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.

18.

Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло,

19.

ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен.

20.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже.

21.

Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.

22.

Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът й би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

23.

Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот,

24.

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

25.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му.

27.

И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му.

28.

Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен.

29.

Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви.

30.

Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи.

31.

Ако волът е убол било син, или дъщеря -- според тази наредба на закона да му се направи.

32.

Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни.

33.

Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре,

34.

притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово.

35.

Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят.

36.

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.

← Exodus (21/40) →