←  Exodus (20/40)  →
1. Тогава Бог изговори всички тези думи, като каза:
2. Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството.
3. Да нямаш други богове освен Мен!
4. Да не си правиш кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5. да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,
6. а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.
7. Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му.
8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи,
10. а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти;
11. защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.
12. Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.
13. Не убивай.
14. Не прелюбодействай.
15. Не кради.
16. Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
17. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти.
18. И целият народ гледаше гърмовете, пламъците, гласа на тръбата и димящата планина; и като видяха, хората се разтрепериха и застанаха надалеч.
19. И казаха на Мойсей: Ти ни говори и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем!
20. Но Мойсей каза на народа: Не се бойте. Бог дойде, за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, за да не съгрешавате.
21. Така народът стоеше надалеч. А Мойсей се приближи до мрака, където беше Бог.
22. Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Така да кажеш на израилевите синове: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.
23. Да не си правите нищо покрай Мен; сребърни богове и златни богове да не си правите.
24. От пръст да Ми издигаш олтар и да жертваш на него всеизгарянията си и примирителните си жертви, овцете си и говедата си. На всяко място, където ще правя да се помни Името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям.
25. Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да не го съзидаш от дялани камъни, защото, ако вдигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.
26. И да не се качваш на олтара Ми по стъпала, за да не се открие голотата ти на него.
←  Exodus (20/40)  →