←  Exodus (2/40)  →
1. В това време един човек от левиевия дом отиде и взе една от левиевите дъщери.
2. И жената забременя и роди син; и като видя, че беше красив, го кри три месеца.
3. Но понеже не можеше вече да го крие, тя му взе рогозено кошче, намаза го със смола и катран, сложи детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.
4. А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще се случи с него.
5. И дъщерята на фараона слезе да се изкъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
6. Като го отвори, видя детето, и ето, момченцето плачеше. И тя го съжали и каза: От децата на евреите е това.
7. Тогава сестра му каза на дъщерята на фараона: Да отида ли да ти повикам кърмачка от еврейките, за да ти кърми детето?
8. И дъщерята на фараона й каза: Иди. И момичето отиде и повика майката на детето.
9. И дъщерята на фараона й каза: Вземи това дете и ми го откърми, и аз ще ти дам заплатата ти. И жената взе детето и го кърмеше.
10. А когато детето порасна, тя го донесе на дъщерята на фараона, и то стана неин син. И го нарече Мойсей, като каза: Понеже го извлякох от водата.
11. А в онези дни, когато Мойсей порасна, излезе при братята си и гледаше тежкия им труд. И видя един египтянин, че биеше един евреин, един от братята му,
12. и като се огледа насам-натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се караха. И той каза на виновния: Защо биеш ближния си?
14. А той каза: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш да ме убиеш ли, както уби египтянина? Тогава Мойсей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15. И фараонът чу това и търсеше случай да убие Мойсей. А Мойсей избяга от лицето на фараона и се засели в мадиамската земя. И седеше до един кладенец.
16. А мадиамският свещеник имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят стадото на баща си.
17. Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха, а Мойсей стана и им помогна, и напои стадото им.
18. И като дойдоха при баща си Рагуил, той им каза: Как дойдохте днес толкова рано?
19. А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля и напои стадото.
20. И той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб.
21. И Мойсей склони да живее при човека. И той даде на Мойсей дъщеря си Сепфора за жена.
22. И тя роди син, и той го нарече Гирсом, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.
23. След дълго време египетският цар умря. А израилевите синове стенеха под робството и извикаха, и викът им от робството стигна до Бога.
24. Бог чу стенанията им, и Бог си спомни Своя завет с Авраам, с Исаак и с Яков.
25. И Бог погледна на израилевите синове и Бог се загрижи за тях.
←  Exodus (2/40)  →