Ephesians (4/6)

← Ephesians (4/6) →

И така, аз, затворникът в Господа, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани,

със съвършено смирение и кротост, и дълготърпение, като си претърпявате един на друг с любов

и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира.

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание;

един Господ, една вяра, едно кръщение,

един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички.

А на всеки от нас се даде благодат според мярката на Христовия дар.

Затова казва: ?Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на хората.“

А това ?изкачи“ какво друго значи, освен че (първо) слезе в по-долните части на земята?

10.

Този, който слезе, е Същият, който и възлезе над всички небеса, за да изпълни всичко.

11.

И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители

12.

с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,

13.

докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота,

14.

за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,

15.

а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос,

16.

от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.

17.

И така, това казвам и заявявам в Господа: да не живеете вече така, както живеят езичниците – по своя суетен ум,

18.

помрачени в разума и отчуждени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на тяхното сърце,

19.

които, изгубили всякакво чувство, са се предали на разпътство, за да вършат ненаситно всякаква нечистота.

20.

Но вие не така сте познали Христос;

21.

ако наистина сте Го чули и сте научени в Него, както е истината в Иисус,

22.

че, що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти,

23.

и бивате обновявани в духа на своя ум,

24.

и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.

25.

Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото ние сме части един на друг.

26.

Гневете се, но не съгрешавайте, слънцето да не залезе в разгневяването ви;

27.

и не давайте място на дявола.

28.

Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда.

29.

Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за изграждане според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.

30.

И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.

31.

Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба да се махнат от вас;

32.

и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.

← Ephesians (4/6) →