← Ecclesiastes (7/12) → |
1. | Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането. |
2. | По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си. |
3. | Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро. |
4. | Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие. |
5. | По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните. |
6. | Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета. |
7. | Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето. |
8. | Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух. |
9. | Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните. |
10. | Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това. |
11. | Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето, |
12. | защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат. |
13. | Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? |
14. | В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си. |
15. | Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си. |
16. | Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш? |
17. | Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си? |
18. | Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това. |
19. | Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града, |
20. | защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши. |
21. | И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне, |
22. | защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други. |
23. | Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен. |
24. | Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие? |
25. | Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост. |
26. | И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея. |
27. | Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение, |
28. | което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих. |
29. | Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини. |
← Ecclesiastes (7/12) → |