←  Ecclesiastes (7/12)  →
1. Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.
2. По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.
3. Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.
4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5. По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
6. Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
7. Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
8. Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
9. Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
10. Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.
11. Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
12. защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
13. Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14. В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
15. Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
16. Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?
17. Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?
18. Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
20. защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
21. И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
22. защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.
23. Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.
24. Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?
25. Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.
26. И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.
27. Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,
28. което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.
29. Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.
←  Ecclesiastes (7/12)  →