| ← Ecclesiastes (6/12) → |
| 1. | Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората: |
| 2. | човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест. |
| 3. | Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него, |
| 4. | защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина, |
| 5. | и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек. |
| 6. | Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място? |
| 7. | Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища. |
| 8. | Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите? |
| 9. | По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. |
| 10. | Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него. |
| 11. | Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това? |
| 12. | Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето? |
| ← Ecclesiastes (6/12) → |