Ecclesiastes (1/12) → |
1. | Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим: |
2. | Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета. |
3. | Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? |
4. | Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. |
5. | И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. |
6. | Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. |
7. | Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. |
8. | Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. |
9. | Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето. |
10. | Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. |
11. | Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. |
12. | Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим. |
13. | И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. |
14. | Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър. |
15. | Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. |
16. | Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. |
17. | И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър. |
18. | Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал. |
Ecclesiastes (1/12) → |