←  Deuteronomy (32/34)  →
1. Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!
2. Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;
3. защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!
4. Той е Канарата, делото му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.
5. Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно.
6. Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.
7. Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.
8. Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.
9. Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.
10. Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.
11. Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;
12. така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.
13. Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,
14. с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино — кръв гроздова.
15. Но Йесурун затлъстя и ритна — ти затлъстя, надебеля, угои се — и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си.
16. С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха.
17. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.
18. Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде.
19. И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.
20. И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.
21. Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.
22. Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.
23. Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.
24. Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.
25. Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.
26. Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! —
27. ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.
28. Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.
29. О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!
30. Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!
31. Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това.
32. Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.
33. Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.
34. Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?
35. Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.
36. Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой — роб или свободен.
37. И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,
38. които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!
39. Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!
40. Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века!
41. Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят.
42. Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе.
43. Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.
44. И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, сина на Навий.
45. И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил,
46. той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.
47. Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.
48. И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза:
49. Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание.
50. И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си,
51. защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.
52. Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.
←  Deuteronomy (32/34)  →